Съобщенията за наблюдения на тасманийски тигри идват от хиляди, докато австралийците търсят изчезнал тилацин

В Шотландия има чудовището от Лох Нес. А в Хималаите има йети, Отвратителният снежен човек. В Тасмания — сълза от остров под окото на австралийския континент — има тилацин… творение, което разкрива фолклор… и хора, въоръжени със зърнести изображения, уверени, че са виждали това нещо. Но за разлика от други митични същества, тилацинът, или тасманийският тигър, фактически — неоспоримо — съществуваше, висш див звяр с размерите на дребен вълк, бродеше на острова напълно неотдавна през предишния век. което дава вяра на толкоз доста фанатици, мечтатели и същински вярващи, търсещи тасманийския тигър в храстите... и, както ще видите, в лабораторията. Това е история, която споделя толкоз доста за човешката природа, колкото и за природата. Допълнително доказателство, че – даже в лицето на науката и логиката – пристрастеността оцелява в дивата природа напълно добре.

Jon Wertheim: От какъв брой години правиш това?

Adrian Ричардсън: Правя това повече от 30 години и (бипкане) всеки ден е премеждие.

Jon Wertheim: Добре, ето го.

Стигането беше t елементарно. Но Ейдриън „ Ричо “ Ричардсън – пенсиониран боен, трансформирал се в самообявил се изследовател на тигър – пое по стъпките си. обикаляйки гъстата пустота на Тасмания на 28 януари 2017 година, 12:45 ч., той чу звука...

Ейдриън Ричардсън: И тогава внезапно това беше ли мощен писък като този. (вие). Бях изумен. Космите по ръката и врата ми настръхнаха. И когато това позвъняване завърши, друго идва от другата страна на горската пътека. Още един подобен писък.

Jon Wertheim: Как прозвуча този?

Adrian Richardson: Точно като... (вой).

Richo craned врата му, само че не видя никакво създание. Все отново той е сигурен какво е било: тасманийски тигър.

Ейдриън Ричардсън: Цялата среда утихна за към минута. Беше необикновено чувство. Просто не мога да го обясня.

Jon Wertheim: Да. Все още си прочувствен, когато приказваш за това.

Ейдриън Ричардсън: О, виж, ще помня това позвъняване досега, в който умра. И тогава трябваше да се опитам да потвърдя на другите това, което съм чул.

Когато се върна в дома си в Хобарт, столицата на Тасмания, той не слезе в кръчмата, с цел да показа сметката си. Не, той седна на бюрото си и остана да написа обстоен отчет, цялостен с 22 бележки под линия.

Ейдриън Ричардсън: Какво е моята пристрастеност. Това е тилацинът. Знам, че е там.

Jon Wertheim: И това единствено ускори вярата ви.

Adrian Richardson: О. Без подозрение.

Една лека засечка — едно нагъване на Барбито, по този начин да се каже — създанието, което Ричо разказва толкоз живо и задъхано? Обявен е за липсващ преди съвсем 40 години.

Jon Wertheim: Мислех си, че може би е динго. Май... може би е вълк.

Ейдриън Ричардсън: В Тасмания нямаме нищо сходно на него. Ние даже нямаме диви кучета под никаква форма. Единствените диви неща, които имаме тук, са елени или котки.

Jon Wertheim: Не мисля, че елените издават този звук, който издадохте преди малко.

Adrian Richardson: Не, сър. Не го направиха.

Тасманийският тигър е бродил по тези места в продължение на хиляди години. Повече вълк, в сравнение с тигър, беше (е?) торбесто животно, тежащо към 55 паунда…

Беше и месоядно животно…, което ловеше овце на фермери. Припомняйки ориста на вълка от американския запад почти по същото време, локалното държавно управление изплати награди на ловци, представящи трупове… доникъде на 30-те години на предишния век популацията на тигрите Таси е намаляла до един… заложник в зоологическата градина Beaumaris в Хобарт, където умря през 1936… 

С приключването на нужните 50 години без доказано наблюдаване, тигърът е включен в листата на изчезналите през 1986 г.… само че – поставяйки манията в Тасмания – търсенето се трансформира в национална мания… и тасманийският тигър — не тасманийският демон — стана такъв